Интервю с Красимира Дянкова

спрециални деца

Красимира Дянкова e магистър по психология и гещалт-психотерапевт. Тя е фасилитатор по системни фамилни констелации и асистент по метода за звуко-стимулация на д-р Алфред Томатис. В психологическата си практика работи индивидуално и групово с възрастни и деца с нарушения от аутистичния спектър, хиперактивност, с дефицит на вниманието, дислексия, със затруднения в обучението и поведението и други. Съвместно с родителите работи за създаване на континиум в терапевтичния процес.

 

» Можеш ли да се представиш и да кажеш няколко думи за себе си и за това с което се занимаваш?

Казвам се Красимира Дянкова и съм психолог и психотерапевт. Работя с възрастни и с деца. Работя с деца в сферата на техните трудности, като не съм фокусирана толкова много върху самата диагностика. Обикновено при мен идват деца, които вече са диагностицирани – да речем от аутистичен спектър, хиперактивност, деца които имат затруднения в ученето и други. Това на езика на диагнозите се води като дислексия.

» Какво правите заедно с тях?

Работя по няколко метода, но основно работя със звукова стимулация по д-р Алфред Томатис. Също така съм фасилитатор и във фамилни констелации.

» Какво означава това?

Това е сравнително нов терапевтичен метод създаден от Берт Хелингер, доста помагащ не само на децата, но и на техните родители, защото това е системен подход.

Всъщност как ние идваме на този свят? Обикновено хората от сегашните поколения смятат, че света е пред тях и всичко започва от тях напред. А всъщност нещото, което се знае, е че ние сме това, което са поколенията живели преди нас.

Ние вземаме техните вярвания, техните страхове, или много често поемаме техните мечти или желания. Ако например една майка иска да стане музикант, но е нямала тази възможност, защото нейните родители не са я записали да речем на уроци или там са се случили други неща… Много често децата на тази жена могат да поемат, да се свържат с това, което тя много силно е искала в душата си и те да го направят реалност, т.е. те да станат музиканти или хора занимаващи се с музика. По този начин се вижда как децата осъществяват мечтите на родителите си без дори това да е изговаряно.

» Това научно доказано ли е?

Да, това е научно доказано. Затова родителите трябва да са много внимателни. Най-вече когато мечтаят за децата си, защото те хващат това. От момента на забременяване до самото осъзнаване на Аз-ът, или така наречения първи пубертет, който обикновено се проявява между две и четири години, защото при всеки е различно… До този момент, децата ползват емоционалният свят на родителя. Те са тази емоция, която родителя носи или хората, които ги отглеждат и това до много голяма степен определя тях самите. Тези деца унаследяват мислите, желанията и емоциите, които изпитват родителите им и ги приемат за свои.

» Всъщност при теб идват деца с проблеми или по-скоро родители, които не знаят как да подходят към децата си?

Много хубаво го зададе. Значи при мен идват всякакви хора. Някои идват с идеята, че децата им имат проблем, но често накрая се оказва, че детето просто изразява проблема, който е на родителя или проблема, които е в семейството… Авторите на детска психология казват така: „Децата са едно огледало на семейството!“. Така в повечето случаи родителите идват, за да може да коригираме нещо при децата, или пък да подпомогнем пътя на развитие при децата. Тук обаче искам да уточня, че много са малко промените, ако родителя не се съгласи да съдейства, ако родителя не промени първо себе си и отношението си към проблема или към детето си.

» А идват ли и друг тип родители?

Разбира се! При мен идват и хора, които искат да инвестират в децата си. Децата нямат видими проблеми, децата нямат диагнози, но пък децата имат много дарби и таланти, както в същност и всяко едно дете. Това в повечето случаи са отворени родители, аз казвам умни, разумни хора, които не инвестират само в таблети, в нови дънки или в някакви други предметни награди за децата си, които да ги радват. Те идват и заедно правим креативни програми, неща които могат да доразвият паметови способности при децата, концентрация на внимание и всичко това, което може да направи детето им все по-успешно. Точно когато се запознах с Интелигентният пластилин всъщност, аз имах такава идея – да го включа в терапевтичната си работа и да подкрепям децата да вървят все по-напред.

» Как така?

Защото се знае, че центърът в мозъка отговарящ за пръстите, или за така наречената фина моторика е много близо до речевия център и до центъра на мисленето, и когато детето си играе с ръцете си, с пръстите си, то развива точно тази част – кръвоснабдява тази част в мозъка, която е на много малко разстояние от говорния център. По този начин е доказано, че се подобряват говорни способности. Всички игри, в които се включва игра с пръсти… Например, ако се обърнем назад във времето от където идваме, ние имаме в България едни прекрасни игри, които се предават през поколенията – „Дай, бабо, огънче!“, „Хвър, хвър, вранке“„Чим, чим, гарго“ и т.н. Всичките тези игри, ни карат да движим пръсти по определен начин. Имаме и песнички за пръстите. Всичките тези неща не случайно са измислени от хората живели преди нас.

» Доколкото разбирам това с което се занимаваш, всъщност е ориентирано и към това каква грижа да положим, така че да поощрим и подпомогнем децата със специални нужди. Така ли?

Точно така е! При хората имащи проблемно дете ситуация е много трудна. Това е разбираемо и затова аз предпочитам, когато имам клиенти и примерно идват за да го развиваме това дете защото има някакъв проблем, но ние говорим и аз казвам: Да, Вие е добре да изчакате, защото детето когато е на четири или на пет примерно и има някакъв лек говорен дефицит, то може да го израсте с други прийоми или други неща, които самият родител може да направи. Докато децата с проблеми, при тях е трудно, защото родителя няма този ресурс. Масово хората идват и искат да се обучават. Някои от родителите дори записват психология, логопедия и други.

» Това са родителите, които гледат иновативно на нещата и идват с желанието да се обучат, т.е не идват заради проблемно дете, а идват заради това, че искат да бъдат по-добри родители. Така ли?

Не. Това са родителите на проблемните деца. Те имат нуждата да се обучават, защото фокуса да ходиш постоянно на някакъв терапевт – дали това ще е логопед, психолог, или друг някакъв специален педагог, изисква време, изисква средства и когато тези родители могат да се обучат и имат някакъв механизъм, който тук аз мога да им покажа, това е за предпочитане. Така ползвам Интелигентният пластилин, защото аз с тези деца не играя тук в кабинета ми, а го давам като неща, които обяснявам на родителя,

за да може той в къщи под форма на игра да поставя било то правила, задачи за концентрация на вниманието, или пък просто да създаде възможност да бъде чут от детето си.

Защото в момента това е нещо, което аз все повече забелязвам в работата си – децата са склонни да чуят учителя в детската градина, или учителя в училище, или дори какичката в детския кът, но те нямат устойчивост да чуят родителя.

» Защо се получава така?

Това, което забелязвам е, че родителите комуникират с децата си някак между другото. Те казват на детето: „Събуй се!“, „Съблечи си якето!“, „Обуй си пантофите!“, докато те самите правят това и в главата им тече друга мисъл. Примерно ако една жена се прибира с детето си, тя мисли какво да сготви, как да го направи и кое кога ще направи. По същия начин, един баща ако прибира детето си от детска градина, той все още по някакъв начин е останал в мисловния поток от работното си място или какво трябва да направи в последствие. Така децата нямат тази правилна връзка с родителя, защото ако детето може да изпълнява на три години три команди, това ще бъде най-доброто нещо – „Събуй се!“, „Съблечи си якето!“, „Обуй си пантофите!“. Това са три команди, които дете на 3, дори и на 6 години не може понякога да обработи, то няма ресурса, мозъка му все още няма ресурса. Затова трябва да сме внимателни и да кажем – не да се събличаме през това време, не да мислим за това какво ще сложим на масата тази вечер, а да кажем на детето: „Сега си събуй обувките“ и да стоим търпеливо да изчакаме докато детето си събуе обувките. След това да дадем втората команда: „Сега си обуй пантофите“ и така нататък след това: „Браво! Чудесно се справи! Сега си съблечи якето!“, „Сега ще го закачим тук на закачалка“. Така детето е в пряк контакт и може да бъде чуто от родителя, и вече в последствие родителя може да изисква това поведение от детето – той да бъде чут!

» Т.е трябва да оставим време на детето да обработи и реагира на информацията. Така ли?

Да, точно така! Например тук примерно в кабинета, когато играем с Интелигентният пластилин, аз поставям правилата на играта и казвам: „Искам да играете по този начин примерно 10 дни и след това ще дойдете пак и ще опитаме нови неща“. Така през играта с Интелигентният пластилин, която се случва да речем всяка вечер, или през вечер и тя не се прави по 2 или по 5 часа, за да омръзне на детето, а може да се постави – дали детето ще има специални нужди, или ще искаме просто да имаме добра комуникация с него, или пък му е трудна таблицата за умножение, или както при дислексията му е трудно графично да се възприемат буквите, тогава родителя сяда с детето си, на една ръка разстояние, в абсолютен контакт, където енергийно двамата могат да се усетят и родителят е посветен само на това занимание. Тогава детето се чувства сигурно, защото когато се докосне до родителя, то може да го намери там. Родителя гледа детето, родителя комуникира с детето и примерно казва: „Ние днес с теб ще направим 3 букви!“, „Ето я азбуката, хайде сега да си изберем 3 букви – ти избираш една буква, след това аз избирам друга буква, след това ти избираш още една буква“. По този начин, първо учим детето да чуе словесна инструкция – родителят да бъде чут през слуховия анализатор на детето. Второ, учим детето на избор – нещо, което е много важно. Трето, детето избирайки буквите, съгласявайки се да играе на тази игра, то поема отговорност, то може вече да участва в нещо и то е равноправно в тази игра. Участвайки заедно с родителя, детето научава, че трябва да се съобразя и с друг човек, че трябва да изчака другия и че другия също има същите права като него.

» Това не се отнася само за родителите нали?

Да! Примерно в семейства, където има малка разлика във възрастта на децата, обикновено също няма тази толерантност на изчакване – децата започват да говорят едновременно, децата искат едновременно и с подобни игри създаваме идеята за другия, за Аз-ът на другия. И така избрали сме буквите и започваме да ги правим. Разделяме пластилина. От начало това прави възрастния да речем. Ако трябва да направи например буквата А, той ще раздели интелигентният пластилин на две големи топчета и на едно малко. Докато го направи, родителя показва старателно всяко едно движение и детето има веднъж възможност да наблюдава как се извършва дейността, и второ да го следва. Ако е малко детето, родителят прави успоредно с ръчичките на детето си, той ги движи. Детето разбира как да координира, окото започва да контролира. След това, на втори етап, показваме как тази буква може да бъде направена. Когато правим едновременно движение, примерно това на което казваме „точене“ с ръчички, в момента всички части на ръцете, нали всички пръсти участват. Това означава, че всеки един пръст има свое място горе в мозъка, което едновременно се активира. Знае се, че всеки дразнител, който идва към мозъка, мозъка го обработва и след това връща реакцията.

Ако ти правиш това, все едно 10 игли едновременно се забиват в мозъка и го раздразват.

Това кара мозъка да е много активен. Доказано е, че ако децата правят такива упражнения с ръчички, преди всяко сериозно занимание, те ще увеличат концентрация на вниманието, защото мозъка става много по-активен.

» Това ли правиш с Интелигентният пластилин?

Да, това правим. Примерно детето играе, можем да броим, а ако детето е много малко можем да правим само топчета. Едновременно работим фина моторика и броим едно топче, второ топче, трето топче… Понякога се е случвало, децата имат Интелигентен пластилин, който те са си закупили и аз имам пластилин в кабинета и когато започнем да играем двамата души, дали ще съм аз в роля на възрастен да партнирам на детето или детето ще играе с родител, понякога пластилина много бързо слепва и се получава нов цвят. Ако родителите могат да си го позволят това е прекрасно, защото се работи за цветовото възприятие. Може през пластилина също да се учат цветове. Самият материал дава страшно много поле за действие.

» Какво друго например?

Когато работим с деца, които имат хипоактивност на мускулатурата – да не влизаме сега в диагнози, но да речем една дизартрия, или други състояния от ДЦП (Детска церебрална парализа), или просто слабост в мускулите или ставите, тогава Интелигентният пластилин е изключително подходящ, понеже има различна мекота. Ако детето да речем е три годишно или пет, аз ще трябва да взема най-мекия, защото ако то трябва да вложи много усилия, за да играе с този пластилин това ще го отблъсне. И малко по-малко всъщност аз увеличавайки тази твърдост, подготвяйки пръстите, мускулатурата на пръстите, китките и правя упражнения за ръчичките с пластилина, постепенно когато утре детето стане седем -девет годишно, то ще се увеличи своята издръжливост, ще фокусира движението си на писане, и ще има повече устойчивост, когато използва ръката си за подобна дейност. С Интелигентният пластилин може да се работи в абсолютно всяка една сфера и така нещо, което тренираме на три или на пет години, когато станем на девет ние вече го имаме като умение. А за детето всичко това е станало с лекота.

 

към втора част на интервюто …

 

www.plastilin.bg

Актуално, Другите за нас, Интелигентният пластилин ,